вторник, 8 декември 2009 г.

обядът и истината, и живота!*

* Автор: Кристиан Либих

Нека преговорим основите на родните традиции във фаст фууда

Може всички да сме свикнали да ядем в Макдоналдс и KFC, но класиката при обяда на крак е друга, и тя не трябва да се забравя. Вчера специално се разходихме до култовият град Радомир, известен още като финална точка на най-бързата отсечка в републиканската пътна мрежа – Перник-Радомир (българската Монца). Дочухме местната легенда, разказваща как именно там „пипнат” Голф II е развил два пъти скоростта на звука (и то на първа, на полусъединител). Радомир обаче далеч не се оказа само „Малкия Перник”. Там, точно в центъра открихме квинтесенцията на българската аламинут кухня, точно такава каквато трябва да бъде:

Стила – стила на скараджията е наподражаем и се разпознава лесно. Удобни шушлякови панталони, чанта-банан за събиране на парите, щипка за обръщане на кебапчетата и гастрономския пламък в очите. Да си скараджия до голяма степен е като да си лекар – призвание и свещена житейска мисия. Изкуството на печенето се предава от дядо на внук, а престижът на професиятията и прет-а-порте грил стилът никога не са спирали да бъдат актуални, като за зимния сезон 2009/2010 редица френски производители на парфюми, се очаква да демонстрират новите си продукти оставящи мазен филм по кожата, с аромат на опушено.

Хлебчето – забрави за готовите питки със сусамчета и други подобни западни гей-измишльотини. Хлябът има едно име и то е „Добруджа”, и се реже на плюс (в смисъл през средата и „напреко”). Ако се хвърли на скарата, да се запече или се топне в мазнината от месото, цена няма да има.

Месото – при стилното улично хранене има две основни опции – кюфте и кебапче. И двете течения имат своите привърженици. Кюфтето се счита за по-голяма класика заради лука вътре. Кебапчето пък покрива по-плътно хлебната площ заради формата си. Каквото и да избереш, няма да съжаляваш. Важното е да е мазно и сочно.

Гарнитурата – Запомни думата „лютеница”, кълни се в нея и кръсти дъщеря си така. Лютеницата е червената принцеса на българската гурме култура, а големите майстори ни учат, че тя трябва да е гъста и с нарязан лук (ама не пресен, както се бъркат някои аматьори). Радомирските майстори вчера ни показаха и техния стил, с истинската класика – лютеница с лук и боб. Ако ядеш в чиния – нека тя бъде пластмасова и да върви с лютеница, зелева салата и люти чушки.

Напитката – напитката има различни варианти, като най-класическите са бира и етър (социалистическата кола). В повечето сергии няма нито едно от двете, заради липса на лиценз за алкохол или заради сляпо и нелепо подражаване на западната култура. Ако удариш на камък, търси лимонада, и чак в краен случай се довери на обичайните, банални напитки.

Сега, когато вече знаеш, си спомни кулинарния завет на „дедо”, загаси компютъра и бегом към сергията с кебапчетата.

(Ако текстът ти е харесал, проверявай редовно блога на Крис, аз лично го правя)