вторник, 2 ноември 2010 г.

Как са запълвали работното си време хората преди появата на интернет?

Това беше въпросът на деня вчера на фейсбук страницата на блога. Получиха се интересни отговори, част от които публикувам тук (махнал съм онези, които се повтарят):

"може пък да са работили, знае ли човек" (Mihail Ruev)

"чакали са .... интернета да доди" (Svetlin Stefanov)

"...плетки, плитки, питки. Даже аз миналата зима се научих да плета" (Silviya Stefanova)

"Белот, домашна ракия и истински задявки с колежките, не във фейсбук!" (Dimitar Georgiev)

"Редили са пасианс на Солитар-а и са цъкали на миничките." (Boyan Bakardjiev)

"вестници и кръстословици" (Ascii Ofwgkta)

"То си има причини за това, че преди са се раждали повече деца..." (Petar Galev)

"Лично аз чистех, смятай колко беше чисто, там където работех" (Teodor Manolov)

"Злоупотребявали са с колежките в складовото помещение" (Svilen Milev)

"Прокарвали са кабели - как мислиш са се появили кварталните ланки - за да могат по-лесно да разпространяват филми и други интересни работи. Това след измислянето на TCP/IP. До преди това - звъняли са си по телефона да си кажат най-новия виц, който са чули. Нали за това са служебните телефони - да се говори по тях. А до преди да се появи телефона ли? Е как мислите е измислен пощенския гълъб? Накратко - невършенето на работа в работно време води до прогрес в телекомуникациите... P.S. С колежки са се задявали само тия които имат хубави, и само в страните, в които това не води до дело за секуален тормоз. Останалите са измислили телекомуникациите, за да задяват хубави колежки (или неколежки), които няма да ги съдят за сексуален тормоз." (Maxim Krizhanovsky)

"Задавали са тъпи въпроси на хората, които наистина имат нещо за вършене... с други думи нищо не се е променило..." (Andrey Yankulov)

‎"Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения." Чудомир - "И я че изокам некой ден" (Atanas Vasilev)

"Клатили са си краката и са си бъркали в носа..." (Hristo Hristov)

"На опашка пред Корекома - тогавашния FB, което си е идеалната социална мрежа на живо" (Alexander Slavov)

"Строели са социализъм. После са почнали и мрежи" (Митко Йорданов)

"Семки?" (Lazar Endarov)

"Чакали са по опашки в показния магазин или в книжарницата, за банани или нова книжка" (Krasimira Petrova)

"С кръстословици, клюки и изневери. Сега поне знам, че половинката ми ми е вярна, защото ако трябва да избере м/у знойна красавица и някой интересен сайт ще избере сайта." (Цветана Вълчанова)