събота, 26 февруари 2011 г.

Краят е важен

Млад писател си поставил за задача да напише най-хубавия разказ на света. „Добрият разказ задължително има неочакван край”, посъветвал го негов приятел, също така млад писател с голямо бъдеще (и публикация в културната секция на вестник „Уикенд”). Три часа по-късно амбициозният и талантлив младеж успял да измисли най-изненадващият и неочакван край на разказ на всички времена. „Мамо, мамо, чуй какво измислих!”, отишъл той да се похвали в кухнята. „Изобщо не ме интересува, какво си измислил, а и много добре знаеш, че не съм истинската ти майка!”, отвърнал, плюейки кръв в мивката, изнервеният му безработен баща. Брадясалият алкохолик от 15 минути безуспешно опитвал да отвори със зъби бутилка бира. „Защо не пробваш с отварачката?”, пробвал да смени темата младият писател. „А ти защо не пробваш да вървиш на майната си?!”, отвърнал подобаващо неговият събеседник. Последната реплика била придружена от огромен кристален пепелник, насочен с огромна скорост към главата на писателя. Той за щастие бил още млад и успял да се отдръпне навреме. Бързо се шмугнал в хола, където пред телевизора дремела възрастна жена. „Бабо, бабо, чуй какво измислих!”, разтърсил я той. „Изобщо не ме интересува, какво си измислил, а и много добре знаеш, че не съм истинската ти баба!”, й се приискало да каже. Но точно когато отворила уста, той сложил ръка върху нея и набързо й прочел изненадващия край на разказа. В момента, в който го чула, старата жена издъхнала. „Боже, умря от изненада!”, изкрещял ужасен младият писател. Истината обаче била друга. Старицата починала от задушаване.