Из дневничето на... Сиромахов (2)

Вървя си и си зяпам в телефона. Опитвам да хвана безплатен уайфай от някое заведение, ама всичките са с парола. Дотам ни докараха ГЕРБ – да си нямаме никво доверие! Ама ще видят те! Та, както си вървя и изведнъж се блъскам в някакъв келеш с прическа като Доналд Тръмп. „Ей, чшшш! Внимавай малко, да не те гази валякът!“, правя се аз на Слави. А той ме гледа и мълчи. Точно да го подмина и започва да крещи в лицето ми „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“ Веднага разбрах, че е луд. Предупредих го да ме остави на мира, щото съм известен писател, а той продължава „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“

Почувствах се като оня път като казах на Слави, че не искам да чистя тоалетната с четка за зъби и той нещо изтрещя и почна да крещи, да ме удря с цигулка по главата и да ме замеря с големи парчета сланина. Не съм очаквал да има толкова много сланина под бюрото. Направо не е истина, колко много боли кило сланина в бъбреците. Беше истински кошмар. Косата ми настръхва, като се сетя. А аз дори нямам коса, нали.

За да не става още по-напрегнато, реших да успокоя момчето и да си поговорим. Черпих го цигара и го излъгах, че може и да е моя вината. Той извади половин бутилка уиски и също ме почерпи. Поговорихме си приятелски. Не знам точно за какво, защото на него нищо не му се разбира. Май си е ударил главата като малък, не знам. Питах го кво работи, бил хипстър. Тва не го знам какво е, сигурно нещо по компютрите. Викам, ти да не си Хипстър Петър. Хипстър Петър, хаха. Това откъде го измислих, направо не знам! Той се усмихна и пита дали не съм роднина на Шкумбата. Това малко ме притесни, щото се надявах да съм отслабнал. По едно време ми вика: „Аз съм стругарче, пея.“ Веднага го поканих в шоуто. Слави ще е доволен. Пеещ стругар, който работи с компютри! Като му добавим 2-3 народни песни и предаването е готово!

Иво С. 
02.12.2016


P.S.    Очаквай откъс от дневничето на Стругаре по повод на тази среща. 
P.S.2. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Сиромахов

Събуждам се по обед. Главата ме цепи. Не знам дали е от домашното уиски на Слави или дето се треснах в барабаните на погото по време на „Тайсън кючек“. Отивам до Старбъкс да си взема кафе. Вътре пълно с народ, а никой с никого не говори. Само зяпат в телефоните, пишат и сами си се смеят на шегите. Пишете, пишете, че иначе няма да има предаване довечера, хаха. Подминавам опашката и се подпирам на една колона. Взимам първото готово кафе и тръгвам небрежно към изхода. Няк'ва патка се разпищя отзад, че това било нейното кафе. Нещо сте се объркала, викам. Тя продължава „На чашата пише Марта. Аз съм Марта.“ И аз съм Марта, викам, всички сме Марта и така се засмях, че се задавих и ми излезе малко капучино през носа. Мразя капучино, ама к'во да се прави, като Марта това е поръчала. Ей, прост народ! По 5 лева дават за кафе с мляко, вместо тия пари да ги дадат за култура. Или за сланина с червен пипер. Мммм.

Иво С. 
30.11.2016 


P.S.    При проявен интерес ще публикуваме и други откъси от дневничето.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

На приемния изпит за депутати от ДПС

Признание

Котката на Сиромахов

(Който не е в течение на "случая сиромахов", може да се информира набързо тук и тук)