ЛЯТО В СОФИЯ

Съвременна поезия от Николай Стойнов

Когато те няма, съм винаги тъжен.
Не се виждам с хора.
Често плача под душа.

Мисля само за теб.
И дори те сънувам.
Липсва ми твоето топло докосване.
И мисълта, че ще си вкъщи, 
когато се върна.

Лежа свит на кълбо.
Сам в малката стая.
Гледам битиви комеди. 
И шумно ридая.

С вмирисани боксерки.

Не мога да живея без теб.
Моя любима и незаменима... 
топла вода.