вторник, 27 декември 2016 г.

Излишно напрежение

Разказ от Николай Стойнов


Беше един от онези дни, в които нищо не се случва. Ама съвсем нищо. Не беше умрял някой известен. Нямаше авария в метрото, сбиване с бежанци или ново парче на Гери-Никол. Никой не се беше изказал на развален английски. Гришо не беше падал наскоро, националите и Лудогорец също. Нямаше ново корпоративно видео тип “Виваком” или песен тип “Фантастико”. Нищо. Вече 40 минути Душко опитваше да измисли нов туит, но така и не успяваше. Написа нещо за Сиромахов. Прочете го на глас. Сигурни 5 харесвания и един ретуит. Изтри го. Искаше нещо по-оригинално.

-      Нали каза, че идваш? - Гласът на жена му го стресна. Той инстинктивно смени екрана с екселска таблица - навик, който беше придобил в офиса.
-      Трябва да довърша нещо важно.
-      Напиши, че ще вечеряш картофена яхния. Сигурна съм, че феновете ти ще се развълнуват от това. - Явно го беше наблюдавала по-дълго, отколкото той подозираше.
Душко затвори лаптопа и бавно се изправи. Пресегна се за телефона си, но в този момент се сети за новото правило - без мобилни устройства в кухнята. Въздъхна тежко, сякаш му предстоеше нощна смяна в мини „Бобов дол“.
-      Завиждаш, нали? За това, че имам толкова много фенове. - Душко бавно се отправи към вратата, влачейки чехлите си по паркета.
-      Завиждам не е точната дума. По-скоро “повръща ми се”. От тъпия туитър, от феновете ти и най-вече от теб. - При последната дума тя трясна вратата точно под носа му.
-      Това ескалира бързо - каза Душко, по-скоро на себе си и се усмихна при мисълта, че в туитър щяха да оценят репликата му.

Картофената яхния беше вкусна, но определено нямаше инстаграмски вид. Душко я разучаваше с интерес. Той бе в кухнята само тялом. Докато бавно и съсредоточено бодеше картофите в чинията си един по един, той опитваше да композира следващия си блестящ туит. По радиото вървеше експериментален джаз - музика, която не разбираше и която адски го напрягаше. Точно като жена му в този момент.
-      Не знам дали ти споменах, че спя със Слави. - Гласът й беше спокоен като на психопат-убиец, който възнамерява да разкаже в детайли на завързаната си жертва си как точно възнамерява да я обезглави с моторна резачка. 
-      Трифонов ли? - Душко запази самообладание и се включи в шегата.
-      Не му знам фамилията. Онзи от офиса ти. - От сериозния й тон го побиха тръпки. Косъмчетата по врата му се изправиха.
-      Не се ебавай с това, Мария! Не е смешно! - Лицето на Душко почервеня от гняв. Той размаха гневно вилицата, сякаш бе мускетар, сражаващ се с въображаема летяща зелева сарма.
-      Не се ебавам. Питай го утре дали има бенка на левия крак, точно до тестисите. – По лицето й се прокрадна многозначителна усмивка.
-      Каквоооо? - Душко достигна фалцета на Фарел Уилямс. Изведнъж въздухът в стаята му се стори крайно недостатъчен.
-      Ей, ще се гътнеш, бе! Човек да не се пошегува! - Мария го гледаше право в очите. – Просто исках да ми обърнеш внимание. Да си поговорим.
-      На това разговор ли му казваш?! Ти не си нормална! НЕ! Ти си напълно изтрещяла! - Душко изхвърча от кухнята. Беше едновременно бесен и въодушевен. Имаше супер идея за туит.

“След като се омъжат, жените стават като картофената ми яхния от тази вечер - студени и неугледни.” 
Прочете това свое прозрение на глас. Усмихна се доволен и натисна “tweet”. Олекна му дотолкова, че забрави колко много го беше вбесила жена му преди броени минути. Едва след като напрежението го отпусна, осъзна колко много му се пикае. Изтича до тоалетната, а когато се върна вече имаше 8 харесвания и 1 ретуит. Освен това някой беше отговорил на туита му. @SexyM.Aria беше написала „Добре, че все още има мъже, които знаят как да затоплят яхнията.” Този туит имаше едно харесване. От някойси @SlaviT, който в описанието на профила си беше написал „Трифонов, ама не оня плешивия от телевизора“.




понеделник, 19 декември 2016 г.

Из дневничето на... Pavell (ili onq drugia)

Писна ми хората да ни бъркат! Макар че честно казано, понякога и аз се чудя аз Венци Венц ли съм или Павелл. Затова пиша в гугъл „onq s kosata ot Pavell i Venci Venc”. Реших днес да прочета малко коментари за наште песни в ютуб, докато пия кафенце и похапвам от палачинките на мама. „i tva rap li trqa da e trap li e ?? nqkoi da me svetne ???“ пита Монката. „TeEbaUTapaka, Monka!“, така му написах. Ебава се с грешните ганкстери тоя. "Накъде отива майка ти с този самолет? Накъде? НАКЪДЕ!". Тоя Стругаре ебава ли се ся? Няма да го коментирам тва да не се изложа. „Павел и Венци Венц са най-готините.Кефят ме с техните песни. Не спирам да ги слушам.Дори моят телефон звъни така.“ Тва вече е друго нещо! Лайк веднага. Аре да спирам с тоя интернет, преди да попадна на други хейтари.

Ще ида малко на мол и да си направя нов щур татус. Може лошия от Том и Джери. Да знаят пичките, че съм лошо момче. Ох, счупих си нокътя. Защо все на мен! Егати тъпия ден! На вратата се звъни – беше Павелл (или Венци Венц) и вика „Brat, are na mol! Iskam da kupq samolet na mama“. Аре супер, аз на мойта ще взема пистолет. И той вика, що бе брат. Ми щото се римува, бе, човек! А и нали съм ганкстер. В тоя момент му звъни телефона. Мелодията му е оная нашата песен, втората. Викам „Брат, ти ли си написал новия коментар в ютуб?“ Той се смее: „Аaa, pro4el si go zna4i! Emi, trqbwa da se podkrepqme...“

В мола на ескалатора нарочно стоях вляво, ама една баба ми направи забележка. Преместих се, ама с 3-4 секунди закъснение. Щото аз съм Венци Венц (или Павелл) и никой не ми казва какво да правя! Ох, трябва да спра да пиша, че баща ми ме кара да си подредя стаята. Е за тва няма да му купя самолет като станем бугати и караме богатита...

Пафката/Венцито
19.12.2016


P.S. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

вторник, 13 декември 2016 г.

За един мандат повече

(цъкни на снимката, за да стане по-голяма)