Из дневничето на... Pavell (ili onq drugia)

Писна ми хората да ни бъркат! Макар че честно казано, понякога и аз се чудя аз Венци Венц ли съм или Павелл. Затова пиша в гугъл „onq s kosata ot Pavell i Venci Venc”. Реших днес да прочета малко коментари за наште песни в ютуб, докато пия кафенце и похапвам от палачинките на мама. „i tva rap li trqa da e trap li e ?? nqkoi da me svetne ???“ пита Монката. „TeEbaUTapaka, Monka!“, така му написах. Ебава се с грешните ганкстери тоя. "Накъде отива майка ти с този самолет? Накъде? НАКЪДЕ!". Тоя Стругаре ебава ли се ся? Няма да го коментирам тва да не се изложа. „Павел и Венци Венц са най-готините.Кефят ме с техните песни. Не спирам да ги слушам.Дори моят телефон звъни така.“ Тва вече е друго нещо! Лайк веднага. Аре да спирам с тоя интернет, преди да попадна на други хейтари.

Ще ида малко на мол и да си направя нов щур татус. Може лошия от Том и Джери. Да знаят пичките, че съм лошо момче. Ох, счупих си нокътя. Защо все на мен! Егати тъпия ден! На вратата се звъни – беше Павелл (или Венци Венц) и вика „Brat, are na mol! Iskam da kupq samolet na mama“. Аре супер, аз на мойта ще взема пистолет. И той вика, що бе брат. Ми щото се римува, бе, човек! А и нали съм ганкстер. В тоя момент му звъни телефона. Мелодията му е оная нашата песен, втората. Викам „Брат, ти ли си написал новия коментар в ютуб?“ Той се смее: „Аaa, pro4el si go zna4i! Emi, trqbwa da se podkrepqme...“

В мола на ескалатора нарочно стоях вляво, ама една баба ми направи забележка. Преместих се, ама с 3-4 секунди закъснение. Щото аз съм Венци Венц (или Павелл) и никой не ми казва какво да правя! Ох, трябва да спра да пиша, че баща ми ме кара да си подредя стаята. Е за тва няма да му купя самолет като станем бугати и караме богатита...

Пафката/Венцито
19.12.2016


P.S. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Гери-Никол

Егати деня! Фсички ме нервят! Само чичу Криско ме разбира. Хаштаг „писнами“. Хаштаг „крискобиц“.

Пред входа една баба ми вика: “Гери, голяма си мръсница!“ и аз съм „Йеа! Мерси!“, а тя – „Кво мерси, ма, стига си цапала входа!“ И ме накара да си вдигна дъвката, дето я хвърлих преди малко. Искуфяла жена. Как да й обясня, че съм лоша и тва ми е стилат.

Прибирам се и баща ми почва и той да ме нерви: „Сядай си на дупарата и си напиши думашното по математика, че срамота 5-ти клас за 5-ти път да караш. След година-две като имаш дъщеря, ще вземе да завърши средното си образувание преди теб.“ Разправям му, че на мен не ми трябва образувание, щото аз сам да куин, а той вика „Доктор Куин? Помна го! Малко тъпо беше, ама то тогава нямаше много какво да се гледа по телевизора. Само Флинстоун ме кефеше...“ И продължава да ги дрънка някви дето само той си ги разбира. Много е спрел тоа старец. Като метрото в понеделника, дето всички се оплакваха. Ама хората са бая тъпи, чесно! Като метро не работи, отиди в билла, лидл или кауфланд! Кво само се оплаквате, негативисти такива! Ех, що не съм се родила в америка...

За да се отарва от него, влизам в кенефа. Докато си направя 43 селфита, взех, че се напиках. Хаштаг „мокрасъм“. Хаштаг „горещомиенакраката“.

Брат ми и той ми скаса нервите преди малко. Каза ми, че ако продължавам да се тъпча с нутела, скоро ще трябва задника ми да се изнесе в собствена стая. Много е прос! Тъпчоу, ние нямаме повече стаи! Хаштаг „момичесаскласа“. Хаштаг „крискобиц“.


Гериту,
07.12.2016


P.S. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Сиромахов (2)

Вървя си и си зяпам в телефона. Опитвам да хвана безплатен уайфай от някое заведение, ама всичките са с парола. Дотам ни докараха ГЕРБ – да си нямаме никво доверие! Ама ще видят те! Та, както си вървя и изведнъж се блъскам в някакъв келеш с прическа като Доналд Тръмп. „Ей, чшшш! Внимавай малко, да не те гази валякът!“, правя се аз на Слави. А той ме гледа и мълчи. Точно да го подмина и започва да крещи в лицето ми „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“ Веднага разбрах, че е луд. Предупредих го да ме остави на мира, щото съм известен писател, а той продължава „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“

Почувствах се като оня път като казах на Слави, че не искам да чистя тоалетната с четка за зъби и той нещо изтрещя и почна да крещи, да ме удря с цигулка по главата и да ме замеря с големи парчета сланина. Не съм очаквал да има толкова много сланина под бюрото. Направо не е истина, колко много боли кило сланина в бъбреците. Беше истински кошмар. Косата ми настръхва, като се сетя. А аз дори нямам коса, нали.

За да не става още по-напрегнато, реших да успокоя момчето и да си поговорим. Черпих го цигара и го излъгах, че може и да е моя вината. Той извади половин бутилка уиски и също ме почерпи. Поговорихме си приятелски. Не знам точно за какво, защото на него нищо не му се разбира. Май си е ударил главата като малък, не знам. Питах го кво работи, бил хипстър. Тва не го знам какво е, сигурно нещо по компютрите. Викам, ти да не си Хипстър Петър. Хипстър Петър, хаха. Това откъде го измислих, направо не знам! Той се усмихна и пита дали не съм роднина на Шкумбата. Това малко ме притесни, щото се надявах да съм отслабнал. По едно време ми вика: „Аз съм стругарче, пея.“ Веднага го поканих в шоуто. Слави ще е доволен. Пеещ стругар, който работи с компютри! Като му добавим 2-3 народни песни и предаването е готово!

Иво С. 
02.12.2016


P.S.    Очаквай откъс от дневничето на Стругаре по повод на тази среща. 
P.S.2. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Стругаре

Поглеждам. Аз. През прозореца. Снягвалисняг. Такси ме гледа. Аз да. Отида да. Се. Изпикая. И. Зъбите да си измия и нали. Нали? После да ям нещо. Нещо да ям. Да ям нещо. НЕЩО! НЕЩО! Ти не разбираш. Радиатор. Троянко. Троянко е радиатор. Радиатор е Троянко. Левият чорап е по-голям от десния. Защо ли? За. Що. Ли. Снежинка на стъклото. Глупава. Е като. Теб. И е умна. Също. Разстройство имам. А няма тоалетна. Хартия. И кво? Кво? Питам! Да се бърша с ръка. С ръка ли, бе? А? Да се БЪРША. Ма? Троянко. Уиски. Пуша гол и. Душа. Пускам. А навън. Снягвалисняг. И утре ще е. Кишаякокиша. Бах. Го.

Стр.У.Гаре 
01.12.2016


P.S.    Ако искаш да прочетеш откъс от дневничето на Сиромахов, натисни тук.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Сиромахов

Събуждам се по обед. Главата ме цепи. Не знам дали е от домашното уиски на Слави или дето се треснах в барабаните на погото по време на „Тайсън кючек“. Отивам до Старбъкс да си взема кафе. Вътре пълно с народ, а никой с никого не говори. Само зяпат в телефоните, пишат и сами си се смеят на шегите. Пишете, пишете, че иначе няма да има предаване довечера, хаха. Подминавам опашката и се подпирам на една колона. Взимам първото готово кафе и тръгвам небрежно към изхода. Няк'ва патка се разпищя отзад, че това било нейното кафе. Нещо сте се объркала, викам. Тя продължава „На чашата пише Марта. Аз съм Марта.“ И аз съм Марта, викам, всички сме Марта и така се засмях, че се задавих и ми излезе малко капучино през носа. Мразя капучино, ама к'во да се прави, като Марта това е поръчала. Ей, прост народ! По 5 лева дават за кафе с мляко, вместо тия пари да ги дадат за култура. Или за сланина с червен пипер. Мммм.

Иво С. 
30.11.2016 


P.S.    При проявен интерес ще публикуваме и други откъси от дневничето.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.