Показват се публикациите с етикет дъщеря. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дъщеря. Показване на всички публикации

понеделник, 2 април 2018 г.

ДОБРО УТРО, ПРИНЦЕСО!

Разказ на Николай Стойнов

- Мамка му - тихо изпъшка Тони в полутъмната стая с присвити от болка очи.
- Ама нали все ми казваш, че не е хубаво да казваме “мамка му”? - съненият глас на Мия отекна от другия край на стаята.
- Ами, аз много неща ти казвам. Като например, да си подреждаш стаята. Но ти очевидно не ме слушаш. - Лъчът светлина, идващ от коридора през открехнатата врата, осветяваше прегърбения Тони, който бе хванал в ръце десния си крак и наблюдаваше като хипнотизиран пулсиращия палец. Беше му трудно да пази равновесие, балансирайки на един крак.
- Така приличаш на щъркел! Много си смешен.
- Мия, защо не си си подредила стаята? - Тони се постара да звучи строго, докато залитайки се приближи до вратата на стаята и светна лампата.
- Не е вярно! Подредих яяяя! - Мия се беше увила в чаршафа като пашкул.
- А защо според теб ударих крака си в дървено влакче в средата на стаята, докато идвах да те събудя?
- Защото не гледаш къде стъпваш. - Без капка ирония отговори Мия.
- Тук ли е мястото на влакчето? - Тони продължи с реторичните въпроси, макар да знаеше, че няма как да излезе наглава с дъщеря си.
- Да. Това е влакът за страната на принцесите. Той пътува само нощем, защото през деня принцесите искат да си играят с техните приятелки, а не да се возят.
- Ставай да си измиеш зъбите, довечера пак ще си поговорим за играчките по пода. - Тони вдигна няколко кукли от паркета и ги подреди по височина на секцията.
- Тате, днес не ми се ходи на училище. - Мия се зави през глава, сякаш това щеше да я скрие от дългата кокалеста ръка на образователната система.
- Мия, училището не е по желание. Аз също предпочитам да гледам мачове по цял ден, вместо да ходя на работа, но никой не ме пита. - Мъжът внимателно дръпна чаршафа и нежно целуна дъщеря си по челото. - Хайде, ставай! Чаят е готов, отивам да ти направя сандвич.
- Нямам търпение и аз да почна да ходя на работа. Да си почина малко от това училище. - Мия беше седнала в леглото и се протягаше.
- А какво точно ще работиш? - полюбопитства Тони, докато оправяше възела на вратовръзката си.
- Принцеса или нещо друго, за което не ти трябва да знаеш математика. - Мия тръгна с нежелание към банята, влачейки краката си по пода. - Ох! Мамка му! - извика тя, когато неволно изрита дървеното влакче.


понеделник, 25 януари 2010 г.

Баща на деня