Показват се публикациите с етикет сладко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сладко. Показване на всички публикации

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Сладко

От Николай Стойнов

Макар непрекъснато да преглъщаше, устата му продължаваше да се пълни със слюнка отново и отново. Ужаси се от мисълта, че може без да се усети да пусне някоя лига. Огледа се притеснен. В магазина нямаше никой друг, освен двете шумни хлапета до хладилника с енергийни напитки. "Защо пият толкова много енергийни напитки? Как е възможно да не им достига енергия? Когато аз бях на 14, по цял ден тичах след топката..."
- Ей, дядка, к'во си ни зяпнал!

Той се сепна. Не беше забелязал кога двамата тийнейджъри със смъкнати панталони се бяха приближили до него. Те го оглеждаха с насмешка.
- Виж го как е напълнил кошницата със сладки неща! Сигурно е някакъв педофил!
Репликата беше последвана от невъзпитано шумен смях.

Вместо да им направи забележка, той се вторачи в купчината шоколад, бисквити и вафли в пазарската си кошница. След като се увериха, че няма да им отвърне, момчетата загубиха интерес. Подминаха го и се насочиха към касата.

Никога не беше чувствал толкова силен глад. Дори по време на Втората световна война, когато успя да оцелее цяла седмица в окопа, смучейки четвърт замръзнал и твърд като скала хляб.

Коремът му започна да къркори толкова силно, сякаш в него бушуваше тропическа буря. Той отново се огледа уплашен. Мисълта, че трябва да отиде до касата и да плати, преди да може да опита шоколада, истински го ужасяваше. Започна да се поти и да диша тежко. Залитна и се подпря на рафта с киселите млека.

Помисли си, че може би това е краят. Представи си заглавията в утрешните жълти вестници "Старец-наркоман се гътна в супермаркет", "Напушен комунист умира в магазин, продавачът в шок!!!", "Възрастен човек почина в центъра на Русе, няма да повярвате каква е причината!".

Той бавно се свлече на пода. Огледа сивия си костюм. Не видя петна или дупки по него. Значи нямаше да се изложи пред погребалния агент. Беше обул и здравите обувки. "Какъв късмет!", каза той на глас и се усмихна.

Стомахът му отново изръмжа. Той грабна най-големия шоколад от кошницата и с треперещи ръце разкъса опаковката му. "Поне ще умра щастлив", помисли си, докато отхапваше голямо парче. Веднага усети прилив на енергия. Или на щастие, не беше сигурен. На лицето му се изписа широка усмивка, която разкри дълбоките му бръчки. Въздъхна доволен и затвори очи.

- Господине, чувате ли ме?! Господине!
Той отвори очи. До него стояха млади мъж и жена в зелени престилки.
- Мисля, че идва в съзнание. - Санитарката го държеше за ръка - Господине, не се притеснявайте. Просто кръвното ви е паднало. Вече всичко е наред.
Другата му ръка продължаваше здраво да стиска нахапания шоколад.

- Загледах го, понеже се застоя по-дълго до рафта. След това обслужих едни клиенти. И като погледнах отново насам, него го нямаше! - касиерката разказваше развълнувано без да си поеме дъх, сякаш предаваше директно за централните новини. - Дойдох и го видях да седи на пода като умрял. Веднага ви се обадих!
- Браво на вас! Чудесна работа сте свършили! - медицинската сестра окуражи 20-годишното момиче, което вече беше извадило телефона си и правеше кратко видео за инстаграм сторито си.

- Странно - каза той на глас. В този момент всички се вторачиха в него. - Внукът ми каза, че тревата е напълно безвредна. А ето, че за малко да ме убие! Хаха...
- Ама... вие да не би... на вашата възраст... - гласът на медицинската сестра достигна неподозирано високи октави. Нейният колега се притесни, да не би скоро тя самата да се строполи до стареца.
- Така и така сте тук, я ми кажете - той се оживи - другият път като пуша марихуана, ако пак ми прималее, да си взема ли енергийна напитка? Ще помогне ли?