Цитат на деня

"Много често при мен идват хора със следния въпрос: „Кристиане, ти си постигнал толкова много в отблъскването на жените. Каква е тайната ти?”. Вече ме мързи да развивам доктрината на всеки по отделно, така че за всички жадни за мъдрост и знания мои ученици, реших да споделя дългогодишния си опит в едно кратко експозе със съвети. Чети и се учи!

Говори си с дамата – Така тя най-лесно ще те опознае, и съответно – отврати от теб. Позволени са всичките ти любими теми – комикси, електронни игри, конструиране на цици от лего, немско масово порно, тунинг на семейния Москвич и боб с наденица. Прояви интерес и към нея – попитай я коя от костенурките нинджа си мечтае да бъде и за любимата й песен на Конса. Старай се да поддържаш висок, почти неразбираем стил на разговора (20 точки бонус и левел нагоре за бронята, ако вкарваш фрази на латински). Така едновременно ще изградиш комуникационна бариера и ще те помисли за тотален задръстеняк. Ясно е, че ти не знаеш много думи (камо ли пък сложни), но се напъни да изгледаш нещо по Дискавъри и да запомниш нещо по-така..."

(Прочети всички съвети на Крис - тук)

Български народни коктейли*

*Автор: Кристиан Либих

"...Класическа греяна ракия – Греяната ракия е велик и наложил се златен стандарт за студените месеци, а ноу-хауто се предава от баща на син. Слагаш мед в едно джезве (или тенджерка, щото ти пийваш повечко) и му добавяш чаша и половина лимонада. Като започне да завира му добавяш една водна чаша ракия. Разливаш на шотове и пиеш. Вечерта ще си като в приказките, а на другата сутрин обаче ще си като във виц на Къци (в смъсъл ще ти се пръсне мозъка)....

...Комсомолитън – Комсомолитъна е познат на българите още от преди 89-а. Популярен е по социалистическите тиймбилдинги, по-известни като „банкети”. Коктейлът вкючва прекаляване с абсолютно всичко на масата, на сметка на държавата. Има най-различни варианти, но като правило един добър Комсомолитън трябва да съдържа няколко основни съставки – литър качествен концентрат, три палки луканка, първо, второ, трето и една активистка на младежкия съюз. Иначе не е по устав!...

...Смоляновци либре – Еквивалентът на Куба Либре от знаменитото село в Монтанска област (а може да идва и от Смолян, не се знае). Вместо кола обаче към рома се добавя лимонада (жълта, изкуствена и наливна, най-хубаво произведена и закупена от гараж в двулитрова пластмасова бутилка). Новаторите от с. Горно Церовене пък излизат с екстравагантната идея коктейла да се прави с етър, ако пък се добави боза – се получава тропическия аперитив Церовя-колада, любим на всички летуващи по поречието на Дунава...

...любимо българско мезе е „по още едно от същото”. В крайни случаи може да се мези с друг вид алкохол, което често върви с драйфотворен ефект и бонус – жесток махмурлук. Честито!..."

(Това са само откъси! Силно препоръчвам да прочетеш и пълния текст на блога на Крис)

По празниците*

"За съжаление има риск около Коледа отпуската да ти се стори по-тежка от работата, заради непрекъснатя стремеж на хората да „се видите за празниците”. Цяла година отлагаш срещата с мама и тати (щото имаш много работа), но на празниците трябва да измислиш нещо по-креативно. Имаш няколко опции – да си изключиш телефона (после да се оправдаеш че тия от Мтел са си ебали майката и си нямал покритие), да излъжеш че не си в България (и да им затваряш – да не се набутват, нали си в роуминг) или просто да се заключваш в кенефа и да чакаш бурята да отмине. В краен случай, ако те издебнат, се примири и си изпапкай всичко – голям да пораснеш, мамин златен!..."

"...Бъди кисел – Идеално поведение за всички социални сбирки покрай празниците. Освен, че хората ще избягват да си говорят с теб, това ще е един вид презастраховане че догодина няма да те поканят отново. Много елегантен щрих е да се напиеш като копеле, да повърнеш и да счупиш нещо по къщата на домакините. Допълнителни бонус точки получаваш ако нещото е ценно и/или има сантиментална стойност за хората – например стара ваза, трофеи от състезания, крак на кучето и т.н. Особено ефектно и зрелищно е, ако всичко това се случи на официалното коледно парти на фирмата ти, пред смаяните и възхитени погледи на колеги и директори...."

"...Направи снежен човек – от калната киша на улицата пред блока, стават най-хубавите снежни човеци от ромски произход. Сложи му тромпет в ръката и го кръсти Мюмюн. Пусни слух че е реплика на легендарен музикант от антуража на Кондьо. Децата ще го обичат и цялата махала ще се снима с него. Лоша поличба е да го махнеш преди Банго Василий (Циганската Нова Година – 14 януари)...."

"...Предлагам ти да въведеш няколко нови коледни традиции:

„Оставете тати на мира” – брифирай децата (както и всички останали) че новите коледни традиции повеляват по празниците мъжът в семейството да се почита като бог (в чест на Дядо Коледа и Джизъс) и всички са длъжни да ти слугуват и да ти угаждат, иначе Торбалан или асистента му Азис ще ги отвлекат и ще ги направят транссексуални проститутки в Тайланд...."

"...Проститутка – най-мечтаният подарък за всяко дете над дванайсет години. Особено сближаващ момент между баща и син е ако я изпукате на караминьол. Това си остава между вас – мама не ги разбира тия работи...."

"...Уроци по танци – знаеш, че се кефи на това гей предаване за танците. Сега е момента да я пратиш да научи некои трикчета, за да може най-накрая да си намери мъж и да ти се махне от главата. Ако дъщеря ти е Сашка Васева обаче, си преебан жестоко. Сори..."

*откъсите са от поредния впечатляващ текст на Кристиан Либих, пълната версия е на блога му

обядът и истината, и живота!*

* Автор: Кристиан Либих

Нека преговорим основите на родните традиции във фаст фууда

Може всички да сме свикнали да ядем в Макдоналдс и KFC, но класиката при обяда на крак е друга, и тя не трябва да се забравя. Вчера специално се разходихме до култовият град Радомир, известен още като финална точка на най-бързата отсечка в републиканската пътна мрежа – Перник-Радомир (българската Монца). Дочухме местната легенда, разказваща как именно там „пипнат” Голф II е развил два пъти скоростта на звука (и то на първа, на полусъединител). Радомир обаче далеч не се оказа само „Малкия Перник”. Там, точно в центъра открихме квинтесенцията на българската аламинут кухня, точно такава каквато трябва да бъде:

Стила – стила на скараджията е наподражаем и се разпознава лесно. Удобни шушлякови панталони, чанта-банан за събиране на парите, щипка за обръщане на кебапчетата и гастрономския пламък в очите. Да си скараджия до голяма степен е като да си лекар – призвание и свещена житейска мисия. Изкуството на печенето се предава от дядо на внук, а престижът на професиятията и прет-а-порте грил стилът никога не са спирали да бъдат актуални, като за зимния сезон 2009/2010 редица френски производители на парфюми, се очаква да демонстрират новите си продукти оставящи мазен филм по кожата, с аромат на опушено.

Хлебчето – забрави за готовите питки със сусамчета и други подобни западни гей-измишльотини. Хлябът има едно име и то е „Добруджа”, и се реже на плюс (в смисъл през средата и „напреко”). Ако се хвърли на скарата, да се запече или се топне в мазнината от месото, цена няма да има.

Месото – при стилното улично хранене има две основни опции – кюфте и кебапче. И двете течения имат своите привърженици. Кюфтето се счита за по-голяма класика заради лука вътре. Кебапчето пък покрива по-плътно хлебната площ заради формата си. Каквото и да избереш, няма да съжаляваш. Важното е да е мазно и сочно.

Гарнитурата – Запомни думата „лютеница”, кълни се в нея и кръсти дъщеря си така. Лютеницата е червената принцеса на българската гурме култура, а големите майстори ни учат, че тя трябва да е гъста и с нарязан лук (ама не пресен, както се бъркат някои аматьори). Радомирските майстори вчера ни показаха и техния стил, с истинската класика – лютеница с лук и боб. Ако ядеш в чиния – нека тя бъде пластмасова и да върви с лютеница, зелева салата и люти чушки.

Напитката – напитката има различни варианти, като най-класическите са бира и етър (социалистическата кола). В повечето сергии няма нито едно от двете, заради липса на лиценз за алкохол или заради сляпо и нелепо подражаване на западната култура. Ако удариш на камък, търси лимонада, и чак в краен случай се довери на обичайните, банални напитки.

Сега, когато вече знаеш, си спомни кулинарния завет на „дедо”, загаси компютъра и бегом към сергията с кебапчетата.

(Ако текстът ти е харесал, проверявай редовно блога на Крис, аз лично го правя)