Из дневничето на... Сиромахов

Събуждам се по обед. Главата ме цепи. Не знам дали е от домашното уиски на Слави или дето се треснах в барабаните на погото по време на „Тайсън кючек“. Отивам до Старбъкс да си взема кафе. Вътре пълно с народ, а никой с никого не говори. Само зяпат в телефоните, пишат и сами си се смеят на шегите. Пишете, пишете, че иначе няма да има предаване довечера, хаха. Подминавам опашката и се подпирам на една колона. Взимам първото готово кафе и тръгвам небрежно към изхода. Няк'ва патка се разпищя отзад, че това било нейното кафе. Нещо сте се объркала, викам. Тя продължава „На чашата пише Марта. Аз съм Марта.“ И аз съм Марта, викам, всички сме Марта и така се засмях, че се задавих и ми излезе малко капучино през носа. Мразя капучино, ама к'во да се прави, като Марта това е поръчала. Ей, прост народ! По 5 лева дават за кафе с мляко, вместо тия пари да ги дадат за култура. Или за сланина с червен пипер. Мммм.

Иво С. 
30.11.2016 


P.S.    При проявен интерес ще публикуваме и други откъси от дневничето.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.