Кратък туитър преглед (13.04.2018)

Само най-интересното, разбира се.

pic.twitter.com/q8tliOZoJl

— ask/i (@aski00) April 12, 2018

nai starata profesiq - tapak

— glei sq (@pornization) April 12, 2018

таз услуга някой пробва ли я? pic.twitter.com/wePA6ty8KS

— Първолета Трайчева (@purvo_trai) March 24, 2018

трайката от квартала дето паднал в една дупка, счупил си ръката, някъв човек му помага да излезе, вика линейка у-а и оня накрая му казал кво се мазниш бе

— ilaija barborov (@grigovor) April 12, 2018

Сетила се Мара да се побара в UK вариант. Английска фирма ми предлага работа след като 2011 г. съм ходила на интервю при тях докато живеех в Лондон. Записвам си в календара да им отговоря след седем години.

— презряла и несвежа (@mkjadee) April 11, 2018

-Как се казва "for Dummies" на български?
-ZA TAPACI!!

— muiiio (@muiiio) April 13, 2018

ЛЯТО В СОФИЯ

Съвременна поезия от Николай Стойнов

Когато те няма, съм винаги тъжен.
Не се виждам с хора.
Често плача под душа.

Мисля само за теб.
И дори те сънувам.
Липсва ми твоето топло докосване.
И мисълта, че ще си вкъщи, 
когато се върна.

Лежа свит на кълбо.
Сам в малката стая.
Гледам битиви комеди. 
И шумно ридая.

С вмирисани боксерки.

Не мога да живея без теб.
Моя любима и незаменима... 
топла вода.

ПРЯКОР, КОЙТО СЕ ПОМНИ

Разказ на Николай Стойнов

Всички в училище го наричаха Хари Потър. Но не защото носи очила. А защото се поти. Ама много. В смисъл, много повече от другите хора. Между “Потър” и “пот” няма особена връзка, но той предпочиташе да не спори по този въпрос. Беше свикнал да му се подиграват още от детската градина, където възпитателките на шега му казваха “малкия Веско” и дори го бяха научили да пее “Нашата полиция”. Казват, че който се смее последен, се смее най-добре. Хари Потър обаче не се усмихна нито веднъж, докато куршумите от автомата в ръцете му поваляха един след друг неговите вече бивши съученици в двора на техникума. Последният учебен ден се оказа и последен изобщо за голяма част от тях. Лицето на техния убиец не изразяваше абсолютно никаква емоция. Единственото, което издаваше силното му вълнение, беше това, че се потеше адски много. Повече от обикновено.