Разказ на Николай Стойнов
- Това ще го ядеш ли?
Така започват повечето ми разговори с чичо Гошо.
Така започват повечето ми разговори с чичо Гошо.
- Не, купих си сандвич, понеже имах излишни 3 лева.
- Ей, какъв човек си! Дай една хапка, на чичо си Гошо. Няма да умреш от глад.
Всъщност чичо Гошо е този, който се притеснява, че може да се окаже фатално, ако не сложи нещо в устата си в рамките на 15 минути. Като хората, които палят цигара от цигара. Но с кебапчета. Или вафли. Или каквото там му попадне.
- Ей, какъв човек си! Дай една хапка, на чичо си Гошо. Няма да умреш от глад.
Всъщност чичо Гошо е този, който се притеснява, че може да се окаже фатално, ако не сложи нещо в устата си в рамките на 15 минути. Като хората, които палят цигара от цигара. Но с кебапчета. Или вафли. Или каквото там му попадне.
- Знаеш ли какво сънувах? – чичо Гошо успя едновременно да зададе въпроса си и да отхапе три четвърти от сандвича ми.
- Двестакилограмова пържола?
- Не. Това беше миналия месец. Снощи сънувах кошмар.
Той отново се пресегна към сандвича, но аз бързо го натъпках в устата си. Предпочитах да се задавя зловещо, отколкото да остана без закуска. Точно така и стана – заседна в кривото ми гърло, закашлях се и се наложи да изплюя полусдъвканата храна в кофата до пейката.
- Двестакилограмова пържола?
- Не. Това беше миналия месец. Снощи сънувах кошмар.
Той отново се пресегна към сандвича, но аз бързо го натъпках в устата си. Предпочитах да се задавя зловещо, отколкото да остана без закуска. Точно така и стана – заседна в кривото ми гърло, закашлях се и се наложи да изплюя полусдъвканата храна в кофата до пейката.
- Така става като си лаком! – чичо Гошо поклати глава с възмущение – Сънувах, че дюнерът ми говори. И аз изпълнявах каквото ми каже. И той ме накара да се съблека гол, да се намажа целия с чеснов сос и да нахлуя на някакъв протест на вегани с викове „Месо или смърт“.
Гласът му започна да трепери. Чичо Гошо се огледа нервно. Не съм го виждал толкова притеснен, откакто веднъж затвориха Мимас за тридневен ремонт.
Гласът му започна да трепери. Чичо Гошо се огледа нервно. Не съм го виждал толкова притеснен, откакто веднъж затвориха Мимас за тридневен ремонт.
- Бях като зомби. Правех всичко, каквото ми каже дюнерът. Отидох на протеста, започнах да крещя и веганите ме нападнаха. Един дори ме ухапа по ръката. Тогава се събудих. Оказа се, че съм захапал ръката си. На същото място!
Чичо Гошо замълча и ме погледна с очакване.
Чичо Гошо замълча и ме погледна с очакване.
- Какво мислиш? Какво ли значи този сън?
Направих крачка назад, за да мога да избягам, в случай че опита да ме докопа.
- Спомняш ли си кекса, който ядох вчера?
Той кимна.
- А спомняш ли си, че ти казах да отхапеш малко?
Той кимна отново.
- И въпреки това ти изяде цели три огромни парчета....
- Чак пък огромни!
- ...от експерименталния ми кекс с марихуана.
Направих крачка назад, за да мога да избягам, в случай че опита да ме докопа.
- Спомняш ли си кекса, който ядох вчера?
Той кимна.
- А спомняш ли си, че ти казах да отхапеш малко?
Той кимна отново.
- И въпреки това ти изяде цели три огромни парчета....
- Чак пък огромни!
- ...от експерименталния ми кекс с марихуана.
---
(текстът е съчинение по снимка от Humans of New York; самата снимка и истинската история на човека от нея, можеш да видиш тук; аз лично я прочетох, след като приключих с писането, за да не ми влияе)
Няма коментари:
Публикуване на коментар