Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации

петък, 30 март 2018 г.

АПЕТИТЪТ ИДВА С ЯДЕНЕТО

Разказ на Николай Стойнов
- Това ще го ядеш ли?
Така започват повечето ми разговори с чичо Гошо.
- Не, купих си сандвич, понеже имах излишни 3 лева.
- Ей, какъв човек си! Дай една хапка, на чичо си Гошо. Няма да умреш от глад.
Всъщност чичо Гошо е този, който се притеснява, че може да се окаже фатално, ако не сложи нещо в устата си в рамките на 15 минути. Като хората, които палят цигара от цигара. Но с кебапчета. Или вафли. Или каквото там му попадне.
- Знаеш ли какво сънувах? – чичо Гошо успя едновременно да зададе въпроса си и да отхапе три четвърти от сандвича ми.
- Двестакилограмова пържола?
- Не. Това беше миналия месец. Снощи сънувах кошмар.
Той отново се пресегна към сандвича, но аз бързо го натъпках в устата си. Предпочитах да се задавя зловещо, отколкото да остана без закуска. Точно така и стана – заседна в кривото ми гърло, закашлях се и се наложи да изплюя полусдъвканата храна в кофата до пейката.
- Така става като си лаком! – чичо Гошо поклати глава с възмущение – Сънувах, че дюнерът ми говори. И аз изпълнявах каквото ми каже. И той ме накара да се съблека гол, да се намажа целия с чеснов сос и да нахлуя на някакъв протест на вегани с викове „Месо или смърт“.
Гласът му започна да трепери. Чичо Гошо се огледа нервно. Не съм го виждал толкова притеснен, откакто веднъж затвориха Мимас за тридневен ремонт.
- Бях като зомби. Правех всичко, каквото ми каже дюнерът. Отидох на протеста, започнах да крещя и веганите ме нападнаха. Един дори ме ухапа по ръката. Тогава се събудих. Оказа се, че съм захапал ръката си. На същото място!
Чичо Гошо замълча и ме погледна с очакване.
- Какво мислиш? Какво ли значи този сън?
Направих крачка назад, за да мога да избягам, в случай че опита да ме докопа.
- Спомняш ли си кекса, който ядох вчера?
Той кимна.
- А спомняш ли си, че ти казах да отхапеш малко?
Той кимна отново.
- И въпреки това ти изяде цели три огромни парчета....
- Чак пък огромни!
- ...от експерименталния ми кекс с марихуана.

---
(текстът е съчинение по снимка от Humans of New York; самата снимка и истинската история на човека от нея, можеш да видиш тук; аз лично я прочетох, след като приключих с писането, за да не ми влияе)

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Няма какво да се лъжем...



събота, 6 март 2010 г.

От животните с любов



петък, 8 май 2009 г.

Цитат на деня

"Отвън някой блъска по вратата. Вътре перката на вентилацията бръмчи и ми пречи да спя. Студено е, защото е зима и няма отопление. Фаянсовите плочки са мръсни, белите фуги са жълти, а в краката ми се търкалят парчета хартия – празни табула раси, чакащи своя час. Светлината е слаба и се разсейва от матовото покритие на крушката.

Някой блъска по вратата отвън, вентилацията бръмчи монотонно и ми пречи да заспя. Трябва да излизам от тоалетната."

оттук