АПЕТИТЪТ ИДВА С ЯДЕНЕТО

Разказ на Николай Стойнов

- Това ще го ядеш ли?
Така започват повечето ми разговори с чичо Гошо.

- Не, купих си сандвич, понеже имах излишни 3 лева.
- Ей, какъв човек си! Дай една хапка, на чичо си Гошо. Няма да умреш от глад.
Всъщност чичо Гошо е този, който се притеснява, че може да се окаже фатално, ако не сложи нещо в устата си в рамките на 15 минути. Като хората, които палят цигара от цигара. Но с кебапчета. Или вафли. Или каквото там му попадне.

- Знаеш ли какво сънувах? – чичо Гошо успя едновременно да зададе въпроса си и да отхапе три четвърти от сандвича ми.
- Двестакилограмова пържола?
- Не. Това беше миналия месец. Снощи сънувах кошмар.
Той отново се пресегна към сандвича, но аз бързо го натъпках в устата си. Предпочитах да се задавя зловещо, отколкото да остана без закуска. Точно така и стана – заседна в кривото ми гърло, закашлях се и се наложи да изплюя полусдъвканата храна в кофата до пейката.

- Така става като си лаком! – чичо Гошо поклати глава с възмущение – Сънувах, че дюнерът ми говори. И аз изпълнявах каквото ми каже. И той ме накара да се съблека гол, да се намажа целия с чеснов сос и да нахлуя на някакъв протест на вегани с викове „Месо или смърт“.
Гласът му започна да трепери. Чичо Гошо се огледа нервно. Не съм го виждал толкова притеснен, откакто веднъж затвориха Мимас за тридневен ремонт.

- Бях като зомби. Правех всичко, каквото ми каже дюнерът. Отидох на протеста, започнах да крещя и веганите ме нападнаха. Един дори ме ухапа по ръката. Тогава се събудих. Оказа се, че съм захапал ръката си. На същото място!
Чичо Гошо замълча и ме погледна с очакване.

- Какво мислиш? Какво ли значи този сън?
Направих крачка назад, за да мога да избягам, в случай че опита да ме докопа.
- Спомняш ли си кекса, който ядох вчера?
Той кимна.
- А спомняш ли си, че ти казах да отхапеш малко?
Той кимна отново.
- И въпреки това ти изяде цели три огромни парчета....
- Чак пък огромни!
- ...от експерименталния ми кекс с марихуана.

---
(текстът е съчинение по снимка от Humans of New York; самата снимка и истинската история на човека от нея, можеш да видиш тук; аз лично я прочетох, след като приключих с писането, за да не ми влияе)

СЛУХОВЕ

Разказ на Николай Стойнов

Боби Виетнамеца. Така му казват всички. Въпреки че не е виетнамец. Нито се казва Боби. Баща му е роден в Чанду. Това е град в Китай, в който живеят повече хора, отколкото в България и Македония взети заедно. Дали е правилно България и Македония да бъдат взимани заедно, е една съвсем друга тема. Важното в случая е, че Боби не е виетнамец, а китаец. И то само наполовина. Майка му е българка. От Карлово. Поради факта, че е израснал в родния град на Левски, българският му е перфектен. За разлика от китайския (знае около 20 думи) и виетнамския му (0 думи). Истинското му име е Бингчао, но за децата и учителките в карловската детска градина, Боби се оказа по-лесно за запомняне и произнасяне. Виетнамеца се появи след като веднъж в шести клас в голямото междучасие двамата му приятели Слави и Мони, за да получат малко внимание, разказаха пред целия клас как на предния ден са били у Боби и са видели майка му да готви котка, пълнена с ориз. Впоследствие двамата бяха принудени да признаят, че си измислят, но Виетнамеца си остана. Остана отворен и въпросът, къде изчезна семейната им котка. Ама нали ги знаеш какви са котките...

----
(текстът е съчинение по снимка от Humans of New York; самата снимка и истинската история на човека от нея, можеш да видиш тук)