Пред входа една баба ми вика: “Гери, голяма си мръсница!“ и аз съм „Йеа! Мерси!“, а тя – „Кво мерси, ма, стига си цапала входа!“ И ме накара да си вдигна дъвката, дето я хвърлих преди малко. Искуфяла жена. Как да й обясня, че съм лоша и тва ми е стилат.
Прибирам се и баща ми почва и той да ме нерви: „Сядай си на дупарата и си напиши думашното по математика, че срамота 5-ти клас за 5-ти път да караш. След година-две като имаш дъщеря, ще вземе да завърши средното си образувание преди теб.“ Разправям му, че на мен не ми трябва образувание, щото аз сам да куин, а той вика „Доктор Куин? Помна го! Малко тъпо беше, ама то тогава нямаше много какво да се гледа по телевизора. Само Флинстоун ме кефеше...“ И продължава да ги дрънка някви дето само той си ги разбира. Много е спрел тоа старец. Като метрото в понеделника, дето всички се оплакваха. Ама хората са бая тъпи, чесно! Като метро не работи, отиди в билла, лидл или кауфланд! Кво само се оплаквате, негативисти такива! Ех, що не съм се родила в америка...
За да се отарва от него, влизам в кенефа. Докато си направя 43 селфита, взех, че се напиках. Хаштаг „мокрасъм“. Хаштаг „горещомиенакраката“.
Брат ми и той ми скаса нервите преди малко. Каза ми, че ако продължавам да се тъпча с нутела, скоро ще трябва задника ми да се изнесе в собствена стая. Много е прос! Тъпчоу, ние нямаме повече стаи! Хаштаг „момичесаскласа“. Хаштаг „крискобиц“.
Гериту,
07.12.2016
P.S. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2 Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.
