Гери-Никол feat. Стругаре "Кучеядедупара" (lyrics)

текст: shmatko

Гери:

Голяма съм кучка

Много откачена

Правя секс в каручка

В София, Русе, даже и в Албена

Стругаре:

Ти

Си верно откачена

Много. Лекар аз

Не съм. Обаче. Траянко.

Цигара след цигара. Зима. Кръв.

Погледни ме. Секс. Връв.

Връв, ма. ВРЪВ!

Гери:

Махай се с твоите яхти

Аз ще те чукам с вибратор

И ще ни гледа баща ти

Права си аз, каквото си искам

С яката дупара лицето ти затискам

Стругаре:

Колко пъти кажа да ти. Аз?

Яхтите отминават. Като вятър и

Голям Джак в задимена стая

Пълна с минало и буркани.

Бурканите на нашата любов.

Зимата ще е студена. Като

Дупарата ти, седнала на

Студения цимент. Глупачка!

Настинеш ЩЕ!

ЩЕ НАСТИНЕШ МА! НА-СТИ-

НЕШ!

Гери:

Гледай го па тоя!

Няма да съм твоя!

Никога

Микога

Тралала! Тралала!

Аз съм да куин, бе

Ся ша та запаля

Ша та запаля

Аля, аля, аля, аля

Погали за чао моята дупара

Щото тя е млада, не е стара

Луда, гуда, дуда, буда

Яката дупара, яката дупара...

Ааа-аа-а-аа-аааааааааааааааа

Криско биц. Циц. Миц. Гиц. Аа-а!

P.S. Ако искаш да прочетеш откъс от дневничето на Гери-Никол, натисни тук. За дневничето на Стругаре - тук. 

P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Гери-Никол

Егати деня! Фсички ме нервят! Само чичу Криско ме разбира. Хаштаг „писнами“. Хаштаг „крискобиц“.

Пред входа една баба ми вика: “Гери, голяма си мръсница!“ и аз съм „Йеа! Мерси!“, а тя – „Кво мерси, ма, стига си цапала входа!“ И ме накара да си вдигна дъвката, дето я хвърлих преди малко. Искуфяла жена. Как да й обясня, че съм лоша и тва ми е стилат.

Прибирам се и баща ми почва и той да ме нерви: „Сядай си на дупарата и си напиши думашното по математика, че срамота 5-ти клас за 5-ти път да караш. След година-две като имаш дъщеря, ще вземе да завърши средното си образувание преди теб.“ Разправям му, че на мен не ми трябва образувание, щото аз сам да куин, а той вика „Доктор Куин? Помна го! Малко тъпо беше, ама то тогава нямаше много какво да се гледа по телевизора. Само Флинстоун ме кефеше...“ И продължава да ги дрънка някви дето само той си ги разбира. Много е спрел тоа старец. Като метрото в понеделника, дето всички се оплакваха. Ама хората са бая тъпи, чесно! Като метро не работи, отиди в билла, лидл или кауфланд! Кво само се оплаквате, негативисти такива! Ех, що не съм се родила в америка...

За да се отарва от него, влизам в кенефа. Докато си направя 43 селфита, взех, че се напиках. Хаштаг „мокрасъм“. Хаштаг „горещомиенакраката“.

Брат ми и той ми скаса нервите преди малко. Каза ми, че ако продължавам да се тъпча с нутела, скоро ще трябва задника ми да се изнесе в собствена стая. Много е прос! Тъпчоу, ние нямаме повече стаи! Хаштаг „момичесаскласа“. Хаштаг „крискобиц“.


Гериту,
07.12.2016


P.S. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.

Из дневничето на... Сиромахов (2)

Вървя си и си зяпам в телефона. Опитвам да хвана безплатен уайфай от някое заведение, ама всичките са с парола. Дотам ни докараха ГЕРБ – да си нямаме никво доверие! Ама ще видят те! Та, както си вървя и изведнъж се блъскам в някакъв келеш с прическа като Доналд Тръмп. „Ей, чшшш! Внимавай малко, да не те гази валякът!“, правя се аз на Слави. А той ме гледа и мълчи. Точно да го подмина и започва да крещи в лицето ми „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“ Веднага разбрах, че е луд. Предупредих го да ме остави на мира, щото съм известен писател, а той продължава „Накъде отиваш? Накъде?! НАКЪДЕ?!“

Почувствах се като оня път като казах на Слави, че не искам да чистя тоалетната с четка за зъби и той нещо изтрещя и почна да крещи, да ме удря с цигулка по главата и да ме замеря с големи парчета сланина. Не съм очаквал да има толкова много сланина под бюрото. Направо не е истина, колко много боли кило сланина в бъбреците. Беше истински кошмар. Косата ми настръхва, като се сетя. А аз дори нямам коса, нали.

За да не става още по-напрегнато, реших да успокоя момчето и да си поговорим. Черпих го цигара и го излъгах, че може и да е моя вината. Той извади половин бутилка уиски и също ме почерпи. Поговорихме си приятелски. Не знам точно за какво, защото на него нищо не му се разбира. Май си е ударил главата като малък, не знам. Питах го кво работи, бил хипстър. Тва не го знам какво е, сигурно нещо по компютрите. Викам, ти да не си Хипстър Петър. Хипстър Петър, хаха. Това откъде го измислих, направо не знам! Той се усмихна и пита дали не съм роднина на Шкумбата. Това малко ме притесни, щото се надявах да съм отслабнал. По едно време ми вика: „Аз съм стругарче, пея.“ Веднага го поканих в шоуто. Слави ще е доволен. Пеещ стругар, който работи с компютри! Като му добавим 2-3 народни песни и предаването е готово!

Иво С. 
02.12.2016


P.S.    Очаквай откъс от дневничето на Стругаре по повод на тази среща. 
P.S.2. Ако искаш да прочетеш всички текстове от дневничета до момента, натисни тук и скролвай надолу.
P.S.2  Ако искаш да подкрепиш авторските неща в интернет, поръчай тениска от български илюстратор тук.