Накуцвайки отиде до тоалетната. Изпита силна болка, когато струята урина започна да се стича по керамичната тоалетна чиния, произведена в далечно Севлиево. Погледна надолу и видя, че пикае кръв. „Я, дойде ти! Честито! Вече си жена!“ щеше да каже, ако се беше случило на някой друг. Вместо това обаче пребледня. Прилоша му. Наплиска се с вода и се огледа в огледалото. Около лявото си око видя голяма синина. Носът му беше подут и сочеше леко вдясно. Очевидно бе участвал в сбиване.
„Портфейлът ми!“, хукна обратно в стаята. Навсякъде се въргаляха дрехи и чорапи. Вдигна от земята мръсна хавайска риза с флорални мотиви. Провери джобът й. Нищо. След това в ръцете му се озова долнище на стар анцуг. Навремето ходеше с него на тренировки, но сега го използваше за спортно-елегантно облекло. От единия му джоб извади портфейл. Отвори го. Както и очакваше, вътре нямаше нищо. Поне документите му си бяха на място. Той въздъхна с облекчение и хвърли анцуга обратно на пода. В този момент от него изпадна нещо. Пачка банкноти, вързани с ластик. Преброи ги. 4400 евро на банкноти от по 100. Преброи ги още веднъж. Беше прекалено притеснен, за да се зарадва.
Та-та-таааа, та-та-таааа… В стаята се разнесе мелодията от „Роки“. Ивица грабна телефона си. Беше Йохан.
- Копеле, голям си!
- Какво стана? Нищо не си спомням.
- Хахаха! Тези шотове накрая ни разказаха играта. Как си?
- Чувствам се като пребит.
- Ти си гордостта на квартала. Да издържиш 3 рунда при положение, че от сутринта пиеш бира с водка…
- Копеле, нищо не разбирам. Всичко ме боли, а в джоба ми има пачка с пари. Знаеш ли нещо по въпроса?
- Това е хонорарът ти.
- Хонорар?
- Да, дадоха ти го мениджърите на българина. Трябва да са 5000 евро.
- Мениджъри?! Българин?!
- Братле, май наистина имаш проблем с пиенето.. Вчера към 18 часа в кръчмата дойдоха двама костюмари. Търсеха теб. Обещаха да ти дадат 5000 евро в брой, ако след 2 часа излезеш на ринга срещу техния боксьор. Някой си Кубрат Пулев…
Историята е измислена, но (част от) героите са истински.
